Екскурзия до с.Сърница

юли 25, 2007

На 21-22.07.07 бяхме с Тапата и Маргарита до с.Сърница. Да се спасим малко от жегите в Пловдив 🙂 Снимките от екскурзията са качени тук. Никога не бях ходил до сега там и останах очаровн от месността и изгледа. Пътят до там обаче е под всякаква критика. Съвет към тези, които имат намерение да ходят до там: Намерете си джип или някво превозно средство с висока проходимост. 20км. колкото е от отбивката до селто са под всякаква критика. Кара се по някакво бледо подобие на път 😦 Маршрутът ни беше Пловдив-Пещера-Батак и към Доспат, но доколкото разбрах, пътят през Велинград е по-зле и от този, през който ние минахме.

Реклами

Уикенд в Кърджали

май 1, 2006

Гого се обади в събота с покана да се разходим до Перперикон. Не ни трябваше много време, за да си стегнем багажа с Вероника и към 14 – 14:30 благополучно потеглихме. Времето не беше особено добро, но когато си в приятна компания, то е без особено значение. По пътя решихме да отложим посещението на Перперикон за неделя и продължихме направо за Кърджали. И по точно за язовир Кърджали. 🙂 Идеята беше да преспим там и на другия ден да отидем до Перперикон. Кърджали като град се развива с всяка една изминала година. Бяхме там преди две-три години и като сравнявам сега – има доста голям напредък. Хареса ми. А около язовира са се нароили едни новички и спретнати хотелчета…… просто останахме много приятно изненадани. Собственикът на хотелчето, в което отседнахме, ни гости с пържен шаран. 🙂 Пресен. 🙂 Шаваше в един аквариум преди да ни го поднесат. 🙂 Облизах си пръстите. Аз, който по принцип не обичам риба. Вечерта премина в приятен разговор с Гого и Миленка. И две бутилки бяла вино, които вървяха идеално с рибата. Говорихме си за какво ли не. Линукс, политика, музика……… времето неусетно се беше изтърколило и 12 часа минаваше, когато решихме, че е крайно време да оставим персонала да изчисти, а ние да си легнем. На сутринта се събудих много рано. Вероника се беше сгушила в мен, явно й беше леко хладно. 🙂 Отвън се чуваше чуруликането на някакви птички. Беше 9 сутринта. До към 10:30 изчакахме Гого и Миленка също да се събудят, пихме по едно кафе на терасата, от която имаше прекрасен изглед към язовира. Към 11 започнахме да се подготвяме за тръгване. Събрахме си малкото багаж, който носехме, върнахме ключа на собственика и потеглихме към Перперикон. Времето все още беше хладно и леко дъждовно. Прокрадна се идеята, вместо да ходим до Перперикон, да продължим направо към Хасково и там да седнем да обядваме, но явно природата реши да се смили над нас. 🙂 Слънцето реши да пробие иззад облаците и Перперикон вече беше пред нас. 🙂 И там доста неща са се променили. Хората са направили паркинг, има дори и тоалетни. И две-три сергийки са се появили, на които продават разни сувенирчета. Има дори и екскурзовод. И въобще изглежда доста по-добре, в сравнение с последния път, когато бяхме там. Вероника не се беше качвала на Перперикон и й беше интересно. Направи доста снимки. 🙂 Ще трябва да отделя време да ги разгледаме и да подберем някои от тях, за да ги качим в сайта. Разглеждахме около час и половина и към 14 часа тръгнахме към Хасково, за да обядваме. По пътя попаднахме на интересен природен обект наречен "Каменни гъби". Природата е странна сила и извайва какви ли не чудати форми. За съжаление беше затворено и не можахме да влезем и да ги разгледаме отблизо. Но пък направихме снимки. 🙂 Надявам се някой ден да успеем да ги видим и отблизо. Към три и половина вече бяхме в Хасково. След малко лутане Гого успя да намери място и да паркира колата. Установих, че центърът на града е една голяма синя зона. По подобие мисля на София. И се плаща – 50 ст./час. 🙂 С доста труд успяхме да намерим заведението "Пещерата", което един таксиметров шофьор ни препоръча. В него предлагаха асортимент от няколко национални кухни, което ни наведе на мисълтта, че храната може и да не е много добра. За наш късмет хората се представиха добре с пиците. 🙂 Единственият проблем беше, че на Гого пицата, която трябваше да бъде на пещ, всъщност я направиха на фурна. А цената беше по-висока. Помъчихме се да намерим някакво обяснение от сервитьорката, но не получихме такова. Както и да е, не позволихме това проблемче да ни развали хубавото настроение и се отправихме към Пловдив. Явно съм бил доста изморен, защото по пътя съм заспал в колата. 🙂 Някъде към 18:30 благополучно акостирахме пред блока. Беше един много хубав уикенд, за който трябва да благодарим на Гого и Миленка! 🙂

Днес съм на работа и с мускулна треска на краката. 🙂