Онлайн български тълковен речник

юли 14, 2006

От доста време търся онлайн български тълковен речник. Днес успях да накопая един 🙂

Ето и линк към него 🙂 „Коралсофт“ заслужавт похвала за доброто дело. 🙂

Реклами

Microsoft и ODF формата

юли 7, 2006

Новината е, че Microsoft най-накрая решиха да се съобразят с факта че има и друг/и/ формати на документи освен техните.  Според тази информация те разработват тулове, които ще направят възможно запис в ODF формат от Office пакета им. Лошото е, че никъде не се споменава дали ще може да се отваря ODF формат от техния софтуер, но се надявам, че след като ще може да се записва, да може и да се отваря. 🙂 Според мен това си е една малка победа за „Отвореното общество“ и в частност за ODF формата. Надявам се след време, когато туловете излезнат, да получат и достатъчно разпространение, за да мога спокойно да си ползвам ODF формат. Ще видим, бъдещето ще покаже 🙂


Ще има ли образование?

юли 6, 2006

Както бях писал, управляващите искат да обложат с ДДС и учебниците. Е това вече е факт. ДДС вече има. Все повече имам усещането, че образованието в България систематично и целенасочено се унищожава. Нямам спомен някое правителство от 1989 година насам да е имало ясно изразена концепция за развитието му. Експериментите и опитите са безкрайни, а яснота все няма. Човек почва да се чуди как да отглежда деца при наличието /или по-скоро лиспсата/ на такова образование. А черешката на тортата е НЕоблагането с ДДС на хазарта и партийните дарения. Картинката е просто казано плачевна.


Концертът

юни 12, 2006

Закъснявахме. Въпреки организацията, която Цвета се опита да направи, закъснявахме за концерта. Което всъщност не беше голям проблем. Така или иначе още не беше започнал, когато отидохме. На стадиона бяхме около 2000 човека. Очаквано количество, предвид липсата на реклама за концерта и не много слушания стил музика, който свирят. Поддържаща група бяха "Те". Оказаха се на доста добро ниво, въпреки че не са ми любмици и бях предубеден. Някак си не ми се връзваха много като support група, но останах приятно изненадан. Момчетата се представиха много добре. Изпълниха 4-5 техни парчета и отстъпиха място на Earth Wind & Fire. Експлозия от музика. Това представляват Earth Wind & Fire. Въпреки че не бяха в оригиналният си състав, 14 човека се раздадоха докрай на сцената. Музиката, звученето, хореографията си бяха на Earth Wind & Fire. И подлудиха зритетелите. Върху нас се изсипа водопад от музика. Професионализъм във всеки един звук и тон. Невероятно. Мечтата ми да ги чуя на живо се изпълваше. Концертите, които бях гледал на видео, сега се бяха пренесли в един умален мащаб на сцената в Албена. Музикантите правеха шоу каквото няма да забравя. Еуфорията ме беше завладяла до край и не ме е напуснала още. 🙂 Час и половина на сцената вреше и кипеше от движение, танци, музика. А ние……ние просто се кефихме максимално. Пеехме и танцувахме. Радвахме се на любимата музика. Всичко беше…….. сякаш бяхме минали в една друга реалност. Реалност, в която съществуваше само музиката на Earth Wind & Fire и ние бяхме станали част от нея. Час и половина ние съществувахме, бяхме съпричастни и създавахме тази реалност. 🙂 Беше наистина красиво. Усещането е просто неописуемо. 🙂

Концертът завърши някъде към 23 часа със заря. Заря, която окончателно обяви края на концерта и която показа, че състава повече няма да излиза на бис. Заря, която затвърди положителното ми отношение към организаторите на концерта, които наистина заслужават едно голямо "БРАВО" за добре свършената и професионална работа. Единствената ми забележка към тях е, че не спазиха указанията, които бяха написали на гърба на билета. По-точно в частта им за забрана на внасяне на аудио и видео техника на стадиона по време концерта. По тази причина не взехме фотоапарата, а се оказа, че се внасят свободно. 😦 Останах неприятно изненадан. Но пък ще ми остане споменът и надеждата някой ден те да дойдат отново. 🙂

Прибрахме се в хотела към 23:30 и заседнахме в лоби-бара на хотела да пием по едно питие отново 🙂 и да си говорим. Вероника се прибра в стая да се изкъпе и да легне да спи, че беше зверски уморена и измръзнала. Аз откарах до към 1 сутринта, но и аз се поддадох на умората и се прибрах в стаята. На сутрината трябваше да се прибираме към Пловдив.


Концертът: Пътуване до Албена

юни 12, 2006

Събота 09.06.2006. Часът е 5:30. С Вероника вече сме стегнали багажа и се готвим да минем през брат ми и да ги заберем за пътуването до Албена. Както бях писал днес е концертът на Earth Wind & Fire. 🙂 . Снаха ми е сътворила една доста напрегната програма и за няколко часа ще трябва да минем през Велико Търново, да разгледаме Царевец, и от там да продължим за Мадарския конник. Очертава се тежък преход. Излезнахме от Пловдив към 6:30. Средна скорост на каране 130-140км./ч. "Астра"-та вече е в преразход на гориво. Ще трябва да се зарежда на връщане. 😦 Към 11 часа пристигнахме във Велико Търново. Хубав град е. Подреден и чист. На входа за Царевец се пробвахме 5 човека да минем като едно семейство. Номерът не мина. 🙂 Лелките се оказаха хитри и прецениха, че четирима възрастни и дете не могат да бъдат едно семейство. Аз и Вероника платихме отделно – като за семейство 🙂 Не бях ходил на Царевец до сега. Изглежда добре и определено е поддържан. Мисля, че пловдивските управници трябва да вземат пример от великотърновските им колеги. Взехме си и екскурзовод. Жената се оказа много симпатична и с желание ни разказа за историята на града и Царевец. И също така с желание препитваше Аделина за някои исторически факти. 🙂 Детето обаче е подготвено. 🙂 Гордея се с нея. 🙂 Мен, ако ме беше подхванала, надали щях да отговоря много точно. Вероника започна със снимките. На четвъртата или петата обаче възникна проблем. Батериите на фотоапарата свършиха, а вторият комплект се оказа незареден. Леко спречкване между двама ни, което оправихме с няколко целувки. 🙂 Решихме да купим нормални батерии по-късно. Лошото е, че няма да имаме снимки. 😦 Разглеждането ни отне около час и половина, а видяхме една малка част от комплекса. За да се разгледа всичко, би ни отнело поне половин ден. Нямахме толкова време. Към 13 часа се натоварихме по колите и тръгнахме за Мадарския конник. По пътя спряхме в едно крайпътно заведение да хапнем и към 15 часа вече бяхме в подножието на Мадарския конник. Доста се е променило. Спомените ми от там са от ученическите ми години и от това, което видях, нещата се подобряват към добро. Музеят е разширен и доста по-добре подреден в сравнение с преди. Самият конник е в процес на реставрация. Дано да успеят да го съхранят, защото времето вече видимо оставя следи. Снаха ми се беше подготвила за нещо по-голямо и величествено и остана леко разочарована от гледката. 🙂 Бях я предупредил да не надценява очакванията. 🙂 Разгледахме го или по-точно го наблюдавахме известно време, после влезнахме и в музея. Това, което ме изуми бяха контролните мерки за тежест. Ей, явно от древността ни е останало да удряме в грамажа. 🙂 Към 15:45 – 16:00 тръгнахме за село Кранево. Там щяхме да преспим. На магистралата на два пъти попаднахме под облак и ни валя дъжд. Иначе от времето нямам оплаквания. Беше слънчево и топло 🙂 Към пет и нещо следобяд благополучно пристигнахме в селото. След малко лутане и едно-две телефонни обаждания до братовчеда Борислав, който от петък е там, намерихме хотела, за който имахме резервации. Борислав и жена му ни чакаха в ресторанта. Седнахме при тях да пием по едно питие 🙂 и да си поговорим. Цялата група трябваше да се събере до към 20:30ч. Или поне такива бяха плановете. Трябваше да пристигнат още братовчеда Жоро и един негов приятел с гаджето му. Като цяло се очертаваше една хубава фамилна сбирка. 🙂 Допихме си питиета. Аз и Вероника решихме да направим една обиколка по магазините, за да купим батерии, а другите се качиха по стаите, за да отмарят. Разбрахме се за 19 часа среща в ресторанта за вечеря. 🙂 Към осем – осем и нещо щяхме да тръгнем за Албена. Концертът беше обявен за осем и половина.


ВИНОВЕН Е КОМПЮТЪРЪТ :)

юни 7, 2006

Снощи с Вероника станахме свидетели на доста комичен разговор в тракийската поликлиника и просто не се сдържам да се помъча да го опиша максимално точно 🙂 Действието се развива в чакалнята на поликлиниката, до един от лекарските кабинети. Часът е към 18:45. Работното време на лекарите е приключило преди 15 минути, но все още има хора, които чакат пред кабинетите (в това число и ние). По едно време от единия кабинет изскача една медицинска сестра, оглежда хората, които чакат пред нейния кабинет, засилва се към последния чакащ и му казва: "Ти днес няма да минеш. Разбираш ли, просто няма как да минеш. Не може. КОМПЮТЪРЪТ НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ДА ПОЕМА!!!". Пет секунди осмисляхме казаното от сестрата и като прихнахме в смях……. сигурно сме изглеждали идиотски от страни 🙂 И оправданието на сестрата мина пред чакащия. То реално би минало всяко едно оправдание де. Да беше казала, че работното време е свършило, че лекарката е изморена, щеше да е с пъти по-смислено. Ама кво им е виновен компютърът??? 


Вечер в ресторант „Греми“

май 29, 2006

Имаме нещо като традиция в нашата компания, всеки петък да се събираме в някое заведение, за да се видим като хората. За изминалият петък срещата беше насрочена за р-т "Авери", но понеже не ни уважиха резервацията, се преместихме в р-т "Греми". "Греми" е разположен на много стратегическо място 🙂 , в самия център на Пловдив, по диагонал на х-л "Тримонциум". Заведението е приятно, има много зеленина и въпреки, че е се намира на самия булевард, е някак си закътанко. 🙂 Започнахме с едно разместване и събиране на маси, защото сме доста народ, и след няколко минутно суетене, се настанихме по масите. До тук всичко си вървеше нормално. Ненормалното започна, когато дойде сервитьора. Честно казано по-странно обслужване през живота си не бях виждал. А съм обиколил доста заведения. 🙂 Че беше млад и нов във бранша, на сервитьора му личеше от километри. Няма лошо – никой не се е родил научен. Но как пък никой не го беше научил, че при толкова народ, сметките се записват. Пича неизвестно защо се мъчеше да запомни всичките ни поръчки, които валяха от ляво и от дясно. И очаквано започва да ги забравя, забавя и обърква. Но върха на сладоледа бяха поръчките на Иза и Вероника. Момичетата чакаха два часа и нещо, за да бъдат уведомени, че техните вечери няма да станат. А беше питан няколко пъти какво става с техните поръчки. И няколко пъти ни беше казано, че стават бавно и трябва да изчакаме. Ебаси. Най-карая, след като ни каза, че няма да станат, свете поръчки бяха отказани, но странно как, се бяха появили в сметката. То всъщност доста голяма част от сметката беше объркана. И то в наша полза?! От дядо ми, Бог да го прости, знам че сервитьор не може да бъде вътре. А този беше вътре с поне 20лв. Луда работа. Повече няма да ходим там. Но си мисля. Абе сервитьорството е занаят. Наука, ако щеш. Не знам къде ги обучават, и кой, но не е нормално да не се знаят основните изискавания при сервирането и обслужването на клиенти. А не искам много. Честно. 🙂 Искам като седна да ми се обръща необходимото внимание, ако нещо не може да бъде изпълнено от заявката, да бъда уведомен своевременно, а не след два часа, сметката да е вярна……… , а да, и да е сравнително чисто в заведението 🙂 Това е мисля. Нали не искам много? И жалко за "Греми". Изгубиха едни добри клиенти в наше лице.