Ако има нещо, което мразя покрай Коледните празници, това е търчането по магазините за подаръци. От две седмици обикаляме с Вероника като луди нагоре-надолу из магазините. Имам чувството, че не остана магазин по Главната, в който да не сме минали поне по два пъти. И разбира се трудно намираш подарък за съответния човек. А в нашия случай не са малко 🙂 И проблема не е в липсата на магазини, а в това, че в тях няма нищо. Абе не мога да разбера тия хора да не пазаруват от едно и също място. Като минеш през 3 магазина и в останалите може и да не влизаш. Стоката една и съща. Баси. Ма то така е, като основният източник за снабдяване е или Турция или Китай. И друго, абе купуването на подаръци единственият начин ли е да покажеш чувствата си към хората, които са ти най-близки???
Не ми го побира акъла как може дори да се питаш такова нещо?
Разбира се, че НЕ е!
А що е цялата лудница с подаръците? За какво е цялото това търчане, треперена дали ще намериш подходящ подърк, пък дали ще бъде харесан и т.н.?