Концертът: Пътуване до Албена

Събота 09.06.2006. Часът е 5:30. С Вероника вече сме стегнали багажа и се готвим да минем през брат ми и да ги заберем за пътуването до Албена. Както бях писал днес е концертът на Earth Wind & Fire. 🙂 . Снаха ми е сътворила една доста напрегната програма и за няколко часа ще трябва да минем през Велико Търново, да разгледаме Царевец, и от там да продължим за Мадарския конник. Очертава се тежък преход. Излезнахме от Пловдив към 6:30. Средна скорост на каране 130-140км./ч. "Астра"-та вече е в преразход на гориво. Ще трябва да се зарежда на връщане. 😦 Към 11 часа пристигнахме във Велико Търново. Хубав град е. Подреден и чист. На входа за Царевец се пробвахме 5 човека да минем като едно семейство. Номерът не мина. 🙂 Лелките се оказаха хитри и прецениха, че четирима възрастни и дете не могат да бъдат едно семейство. Аз и Вероника платихме отделно – като за семейство 🙂 Не бях ходил на Царевец до сега. Изглежда добре и определено е поддържан. Мисля, че пловдивските управници трябва да вземат пример от великотърновските им колеги. Взехме си и екскурзовод. Жената се оказа много симпатична и с желание ни разказа за историята на града и Царевец. И също така с желание препитваше Аделина за някои исторически факти. 🙂 Детето обаче е подготвено. 🙂 Гордея се с нея. 🙂 Мен, ако ме беше подхванала, надали щях да отговоря много точно. Вероника започна със снимките. На четвъртата или петата обаче възникна проблем. Батериите на фотоапарата свършиха, а вторият комплект се оказа незареден. Леко спречкване между двама ни, което оправихме с няколко целувки. 🙂 Решихме да купим нормални батерии по-късно. Лошото е, че няма да имаме снимки. 😦 Разглеждането ни отне около час и половина, а видяхме една малка част от комплекса. За да се разгледа всичко, би ни отнело поне половин ден. Нямахме толкова време. Към 13 часа се натоварихме по колите и тръгнахме за Мадарския конник. По пътя спряхме в едно крайпътно заведение да хапнем и към 15 часа вече бяхме в подножието на Мадарския конник. Доста се е променило. Спомените ми от там са от ученическите ми години и от това, което видях, нещата се подобряват към добро. Музеят е разширен и доста по-добре подреден в сравнение с преди. Самият конник е в процес на реставрация. Дано да успеят да го съхранят, защото времето вече видимо оставя следи. Снаха ми се беше подготвила за нещо по-голямо и величествено и остана леко разочарована от гледката. 🙂 Бях я предупредил да не надценява очакванията. 🙂 Разгледахме го или по-точно го наблюдавахме известно време, после влезнахме и в музея. Това, което ме изуми бяха контролните мерки за тежест. Ей, явно от древността ни е останало да удряме в грамажа. 🙂 Към 15:45 – 16:00 тръгнахме за село Кранево. Там щяхме да преспим. На магистралата на два пъти попаднахме под облак и ни валя дъжд. Иначе от времето нямам оплаквания. Беше слънчево и топло 🙂 Към пет и нещо следобяд благополучно пристигнахме в селото. След малко лутане и едно-две телефонни обаждания до братовчеда Борислав, който от петък е там, намерихме хотела, за който имахме резервации. Борислав и жена му ни чакаха в ресторанта. Седнахме при тях да пием по едно питие 🙂 и да си поговорим. Цялата група трябваше да се събере до към 20:30ч. Или поне такива бяха плановете. Трябваше да пристигнат още братовчеда Жоро и един негов приятел с гаджето му. Като цяло се очертаваше една хубава фамилна сбирка. 🙂 Допихме си питиета. Аз и Вероника решихме да направим една обиколка по магазините, за да купим батерии, а другите се качиха по стаите, за да отмарят. Разбрахме се за 19 часа среща в ресторанта за вечеря. 🙂 Към осем – осем и нещо щяхме да тръгнем за Албена. Концертът беше обявен за осем и половина.