Концертът

юни 12, 2006

Закъснявахме. Въпреки организацията, която Цвета се опита да направи, закъснявахме за концерта. Което всъщност не беше голям проблем. Така или иначе още не беше започнал, когато отидохме. На стадиона бяхме около 2000 човека. Очаквано количество, предвид липсата на реклама за концерта и не много слушания стил музика, който свирят. Поддържаща група бяха "Те". Оказаха се на доста добро ниво, въпреки че не са ми любмици и бях предубеден. Някак си не ми се връзваха много като support група, но останах приятно изненадан. Момчетата се представиха много добре. Изпълниха 4-5 техни парчета и отстъпиха място на Earth Wind & Fire. Експлозия от музика. Това представляват Earth Wind & Fire. Въпреки че не бяха в оригиналният си състав, 14 човека се раздадоха докрай на сцената. Музиката, звученето, хореографията си бяха на Earth Wind & Fire. И подлудиха зритетелите. Върху нас се изсипа водопад от музика. Професионализъм във всеки един звук и тон. Невероятно. Мечтата ми да ги чуя на живо се изпълваше. Концертите, които бях гледал на видео, сега се бяха пренесли в един умален мащаб на сцената в Албена. Музикантите правеха шоу каквото няма да забравя. Еуфорията ме беше завладяла до край и не ме е напуснала още. 🙂 Час и половина на сцената вреше и кипеше от движение, танци, музика. А ние……ние просто се кефихме максимално. Пеехме и танцувахме. Радвахме се на любимата музика. Всичко беше…….. сякаш бяхме минали в една друга реалност. Реалност, в която съществуваше само музиката на Earth Wind & Fire и ние бяхме станали част от нея. Час и половина ние съществувахме, бяхме съпричастни и създавахме тази реалност. 🙂 Беше наистина красиво. Усещането е просто неописуемо. 🙂

Концертът завърши някъде към 23 часа със заря. Заря, която окончателно обяви края на концерта и която показа, че състава повече няма да излиза на бис. Заря, която затвърди положителното ми отношение към организаторите на концерта, които наистина заслужават едно голямо "БРАВО" за добре свършената и професионална работа. Единствената ми забележка към тях е, че не спазиха указанията, които бяха написали на гърба на билета. По-точно в частта им за забрана на внасяне на аудио и видео техника на стадиона по време концерта. По тази причина не взехме фотоапарата, а се оказа, че се внасят свободно. 😦 Останах неприятно изненадан. Но пък ще ми остане споменът и надеждата някой ден те да дойдат отново. 🙂

Прибрахме се в хотела към 23:30 и заседнахме в лоби-бара на хотела да пием по едно питие отново 🙂 и да си говорим. Вероника се прибра в стая да се изкъпе и да легне да спи, че беше зверски уморена и измръзнала. Аз откарах до към 1 сутринта, но и аз се поддадох на умората и се прибрах в стаята. На сутрината трябваше да се прибираме към Пловдив.

Реклами

Концертът: Пътуване до Албена

юни 12, 2006

Събота 09.06.2006. Часът е 5:30. С Вероника вече сме стегнали багажа и се готвим да минем през брат ми и да ги заберем за пътуването до Албена. Както бях писал днес е концертът на Earth Wind & Fire. 🙂 . Снаха ми е сътворила една доста напрегната програма и за няколко часа ще трябва да минем през Велико Търново, да разгледаме Царевец, и от там да продължим за Мадарския конник. Очертава се тежък преход. Излезнахме от Пловдив към 6:30. Средна скорост на каране 130-140км./ч. "Астра"-та вече е в преразход на гориво. Ще трябва да се зарежда на връщане. 😦 Към 11 часа пристигнахме във Велико Търново. Хубав град е. Подреден и чист. На входа за Царевец се пробвахме 5 човека да минем като едно семейство. Номерът не мина. 🙂 Лелките се оказаха хитри и прецениха, че четирима възрастни и дете не могат да бъдат едно семейство. Аз и Вероника платихме отделно – като за семейство 🙂 Не бях ходил на Царевец до сега. Изглежда добре и определено е поддържан. Мисля, че пловдивските управници трябва да вземат пример от великотърновските им колеги. Взехме си и екскурзовод. Жената се оказа много симпатична и с желание ни разказа за историята на града и Царевец. И също така с желание препитваше Аделина за някои исторически факти. 🙂 Детето обаче е подготвено. 🙂 Гордея се с нея. 🙂 Мен, ако ме беше подхванала, надали щях да отговоря много точно. Вероника започна със снимките. На четвъртата или петата обаче възникна проблем. Батериите на фотоапарата свършиха, а вторият комплект се оказа незареден. Леко спречкване между двама ни, което оправихме с няколко целувки. 🙂 Решихме да купим нормални батерии по-късно. Лошото е, че няма да имаме снимки. 😦 Разглеждането ни отне около час и половина, а видяхме една малка част от комплекса. За да се разгледа всичко, би ни отнело поне половин ден. Нямахме толкова време. Към 13 часа се натоварихме по колите и тръгнахме за Мадарския конник. По пътя спряхме в едно крайпътно заведение да хапнем и към 15 часа вече бяхме в подножието на Мадарския конник. Доста се е променило. Спомените ми от там са от ученическите ми години и от това, което видях, нещата се подобряват към добро. Музеят е разширен и доста по-добре подреден в сравнение с преди. Самият конник е в процес на реставрация. Дано да успеят да го съхранят, защото времето вече видимо оставя следи. Снаха ми се беше подготвила за нещо по-голямо и величествено и остана леко разочарована от гледката. 🙂 Бях я предупредил да не надценява очакванията. 🙂 Разгледахме го или по-точно го наблюдавахме известно време, после влезнахме и в музея. Това, което ме изуми бяха контролните мерки за тежест. Ей, явно от древността ни е останало да удряме в грамажа. 🙂 Към 15:45 – 16:00 тръгнахме за село Кранево. Там щяхме да преспим. На магистралата на два пъти попаднахме под облак и ни валя дъжд. Иначе от времето нямам оплаквания. Беше слънчево и топло 🙂 Към пет и нещо следобяд благополучно пристигнахме в селото. След малко лутане и едно-две телефонни обаждания до братовчеда Борислав, който от петък е там, намерихме хотела, за който имахме резервации. Борислав и жена му ни чакаха в ресторанта. Седнахме при тях да пием по едно питие 🙂 и да си поговорим. Цялата група трябваше да се събере до към 20:30ч. Или поне такива бяха плановете. Трябваше да пристигнат още братовчеда Жоро и един негов приятел с гаджето му. Като цяло се очертаваше една хубава фамилна сбирка. 🙂 Допихме си питиета. Аз и Вероника решихме да направим една обиколка по магазините, за да купим батерии, а другите се качиха по стаите, за да отмарят. Разбрахме се за 19 часа среща в ресторанта за вечеря. 🙂 Към осем – осем и нещо щяхме да тръгнем за Албена. Концертът беше обявен за осем и половина.


ВИНОВЕН Е КОМПЮТЪРЪТ :)

юни 7, 2006

Снощи с Вероника станахме свидетели на доста комичен разговор в тракийската поликлиника и просто не се сдържам да се помъча да го опиша максимално точно 🙂 Действието се развива в чакалнята на поликлиниката, до един от лекарските кабинети. Часът е към 18:45. Работното време на лекарите е приключило преди 15 минути, но все още има хора, които чакат пред кабинетите (в това число и ние). По едно време от единия кабинет изскача една медицинска сестра, оглежда хората, които чакат пред нейния кабинет, засилва се към последния чакащ и му казва: "Ти днес няма да минеш. Разбираш ли, просто няма как да минеш. Не може. КОМПЮТЪРЪТ НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ДА ПОЕМА!!!". Пет секунди осмисляхме казаното от сестрата и като прихнахме в смях……. сигурно сме изглеждали идиотски от страни 🙂 И оправданието на сестрата мина пред чакащия. То реално би минало всяко едно оправдание де. Да беше казала, че работното време е свършило, че лекарката е изморена, щеше да е с пъти по-смислено. Ама кво им е виновен компютърът???