Вечер в ресторант „Греми“

май 29, 2006

Имаме нещо като традиция в нашата компания, всеки петък да се събираме в някое заведение, за да се видим като хората. За изминалият петък срещата беше насрочена за р-т "Авери", но понеже не ни уважиха резервацията, се преместихме в р-т "Греми". "Греми" е разположен на много стратегическо място 🙂 , в самия център на Пловдив, по диагонал на х-л "Тримонциум". Заведението е приятно, има много зеленина и въпреки, че е се намира на самия булевард, е някак си закътанко. 🙂 Започнахме с едно разместване и събиране на маси, защото сме доста народ, и след няколко минутно суетене, се настанихме по масите. До тук всичко си вървеше нормално. Ненормалното започна, когато дойде сервитьора. Честно казано по-странно обслужване през живота си не бях виждал. А съм обиколил доста заведения. 🙂 Че беше млад и нов във бранша, на сервитьора му личеше от километри. Няма лошо – никой не се е родил научен. Но как пък никой не го беше научил, че при толкова народ, сметките се записват. Пича неизвестно защо се мъчеше да запомни всичките ни поръчки, които валяха от ляво и от дясно. И очаквано започва да ги забравя, забавя и обърква. Но върха на сладоледа бяха поръчките на Иза и Вероника. Момичетата чакаха два часа и нещо, за да бъдат уведомени, че техните вечери няма да станат. А беше питан няколко пъти какво става с техните поръчки. И няколко пъти ни беше казано, че стават бавно и трябва да изчакаме. Ебаси. Най-карая, след като ни каза, че няма да станат, свете поръчки бяха отказани, но странно как, се бяха появили в сметката. То всъщност доста голяма част от сметката беше объркана. И то в наша полза?! От дядо ми, Бог да го прости, знам че сервитьор не може да бъде вътре. А този беше вътре с поне 20лв. Луда работа. Повече няма да ходим там. Но си мисля. Абе сервитьорството е занаят. Наука, ако щеш. Не знам къде ги обучават, и кой, но не е нормално да не се знаят основните изискавания при сервирането и обслужването на клиенти. А не искам много. Честно. 🙂 Искам като седна да ми се обръща необходимото внимание, ако нещо не може да бъде изпълнено от заявката, да бъда уведомен своевременно, а не след два часа, сметката да е вярна……… , а да, и да е сравнително чисто в заведението 🙂 Това е мисля. Нали не искам много? И жалко за "Греми". Изгубиха едни добри клиенти в наше лице.

Реклами

Концерт на „Earth Wind & Fire“ в България

май 17, 2006

Днес сутринта попаднах на едно каренце във в-к "Труд", че "Earth Wind & Fire" ще имат концер в България, в рамките на медейния фестивал в Албена.Любима група ми е още от детството и съм силно навит да отида на концерата им. Вярно, че ще бъдат без двете си водещи фигури – Морис Уайт и Филип Бейли, но пак си заслужва да се отиде. Концертът ще се състои на 10.06 в събота, така че не би следвало да има проблем с предвижването ни до там 🙂 В статията пишеше, че билети вече се продават в НДК и интернет магазините и аз силно ентусиазиран заседнах да се ровя в нета, за да накопая въпросния/те/ магазин/и/. Сега, или аз не търся като хората, или такова животно, което да продава билети за концерта не съществува. Не можах да открия дори сайта на организаторите "Енерджи мюзик". 😦 Все още тая няква надежда да си купя билетите онлайн, но ако не успея, ще се наложи да се разходим с Вероника до София. Така или иначе тя има работа за вършене, та ще съчетем полезното с приятното 🙂 


УЧИ СВОБОДЕН

май 16, 2006

Преди около седмица попаднах на инициативата на учител от Лом за създаване на CD със свободен софтуер, специално преднзначен за училищата. Е CD-то и сайта вече са факт. Реших да подкрепя инициативата и дано тя да намери широка обществена подкрепа, за да може добрият замисъл да продължи да се развива……… и дано по-скоро да го видим широко използван в училищата. 🙂


Напред науката е слънце

май 9, 2006

Така се пее в химна за светите братя Кирил и Методий. Или се пееше?! След днешната статия във в-к "Сега" за исканото въвеждане на ДДС в учебниците няма да остане кой да пее този химн в училищата. Не мога да разбера на кой малоумник му е дошла светлата идея да обложе и учебниците с данък. Според статията, ДДС върху учебниците ще е по-високо от това в туризма. Алоооо на управляващите на тоя туризъм ще му трябват грамотни хора, които да го управляват и за в бъдеще. На тази страна ще и трябва грамотни хора, които да я управляват. Обвиняваме циганите, че не ходят на училище, като гледам това се очертава и за българите. По-голям част от народ и сега трудно намира пари за учебници, ще го докарат до там да почне да спира децата си от училище от безпаричие. Слънцето май ще залезе от българския научен небосклон, ако това безумие се приеме 😦


Пловдив-София-Пловдив

май 8, 2006

Както бях писал в събота ходих да си прибирам Вероника от София 🙂 Заминаването ми за София обаче не тръгна безпроблемно. В петък вечерта баща ми ми сервира новината, че няма как да тръгна без да се смени "висящ" лагер на колата. То добре да се смени, ама де да намеря сервиз, който хем да работи в събота, хем и да ме приеме по спещност. Обадих се на приятел, който работи в един сервиз с плахата надежда да работят и да могат да ме приемат в ранни зори. След един час стоене на тръни, ми се обади с добрата новина в 9:00 да съм пред сервиза. До тук всичко се нареди добре. Според баща ми смяната на лагера отнема най-много половин час, така че аз бях щастлив. Но "да, ама не" както казваше един водещ. Сутринта в събота в 9:00 се бях залостил пред сервиза. Останах приятно изненадан от обслужването. До сега не ми бяха приказвали на "Вие" в такова място 🙂 Но до тук бях приятните изненади. Оказа се че смяната на въпрсния лагер не е 30 минути, а им отне повече от два часа. Не разбирам много от коли и предполагам, че толкова име е трябвало, но според баща ми, след като разбра колко съм се мотал, каза че са ме прекарали. Не знам, може пък и да е прав. Както и да е в 11:30 платих и потеглих за София. Пътя нормален само покрай Ихтиман такъв дъжд ме валя, че не беше истина. В 13:30 влезнах в София и почнаха наново притесненията ми. Дали ще успея да нацеля правилната отбивка за "Младост" и съответно правилната отбивка за "Младост 2". Следвайки указанията на Вероника благополучно се справих със задачата и към 14 часа вече бях пред блока й. Честно казано не предполагах, че ще има толкова много багаж. Ми като я карах преди година и нещо беше с по-малко. 🙂 Сега багажа й се разположи в целия багажник и задните седалки на колата. А колата е "Лада" и събира доста багаж 🙂 Обядвахме набързо и аз дадох зор да се прибираме. Все пак е Гергьовден и трябва да се празнува 🙂 На връщане пак около Ихтиман ни валя дъжд. Облака не си беше направил труда да мръдне от там. Към 18 часа вече бяхме се прибрали и разтоварили багажа. Вероника вече е официално у нас 🙂 Към 20 часа се видхяме с Гого и Миленка на по бира. Почетохме скромно празника. То и за повече нямах сили мисля. Доста нерви ми се насъбраха покрай разправията с колата и ако се бяхме подкарали, със сигурност щях да окапя. Вчера настана едно подреждане и преподреждане на дрехи…………. цялата ми/ни вече/ стая е с краката на горе 🙂 Днес подредбата продължава и според Вер ще успее да приключи до вечерта. Дано. Аз предполагам, че ще има още размествания, но каквито и да са, основното вече е направено 🙂

Преди малко по радиото съобщиха новината че НСБОП продължавало акцията си срещу нелегалните ъплоадъри "без значение на пол, възраст, месторабота и националност". Това последното ме хвърли в размисъл. Бе до сега да не би да е имало критерий "Националност" ?! И въобще за чий х…й НСБОП гони крайния потребител??? Свършиха ли убийствата, изнасилванията, кражбите и т.н. ТЕЖКИ престъпления, които би следвало да са с ПО-ГОЛЯМ приоритет??? Луда работа 😦


Завръщане

май 2, 2006

Измина един сравнително труден период от съвместното ни съжителство с Вероника. След година и пет месеца работа в София този период /засега/ приключи. Беше трудно и за двама ни, но за нея беше по-трудно. Това ежеседмично пътуване между София и Пловдив и обратно….. аз лично не знам дали бих се справил 🙂 Както и да е – в събота отивам да си я взема от там. Ще започва работа в Пловдив. Силно се надявам и вярвам, че не направихме грешка и не заминах аз за София. Дано бъдещето е благосклонно към нас 🙂

Съкровище, обичам те 🙂


Уикенд в Кърджали

май 1, 2006

Гого се обади в събота с покана да се разходим до Перперикон. Не ни трябваше много време, за да си стегнем багажа с Вероника и към 14 – 14:30 благополучно потеглихме. Времето не беше особено добро, но когато си в приятна компания, то е без особено значение. По пътя решихме да отложим посещението на Перперикон за неделя и продължихме направо за Кърджали. И по точно за язовир Кърджали. 🙂 Идеята беше да преспим там и на другия ден да отидем до Перперикон. Кърджали като град се развива с всяка една изминала година. Бяхме там преди две-три години и като сравнявам сега – има доста голям напредък. Хареса ми. А около язовира са се нароили едни новички и спретнати хотелчета…… просто останахме много приятно изненадани. Собственикът на хотелчето, в което отседнахме, ни гости с пържен шаран. 🙂 Пресен. 🙂 Шаваше в един аквариум преди да ни го поднесат. 🙂 Облизах си пръстите. Аз, който по принцип не обичам риба. Вечерта премина в приятен разговор с Гого и Миленка. И две бутилки бяла вино, които вървяха идеално с рибата. Говорихме си за какво ли не. Линукс, политика, музика……… времето неусетно се беше изтърколило и 12 часа минаваше, когато решихме, че е крайно време да оставим персонала да изчисти, а ние да си легнем. На сутринта се събудих много рано. Вероника се беше сгушила в мен, явно й беше леко хладно. 🙂 Отвън се чуваше чуруликането на някакви птички. Беше 9 сутринта. До към 10:30 изчакахме Гого и Миленка също да се събудят, пихме по едно кафе на терасата, от която имаше прекрасен изглед към язовира. Към 11 започнахме да се подготвяме за тръгване. Събрахме си малкото багаж, който носехме, върнахме ключа на собственика и потеглихме към Перперикон. Времето все още беше хладно и леко дъждовно. Прокрадна се идеята, вместо да ходим до Перперикон, да продължим направо към Хасково и там да седнем да обядваме, но явно природата реши да се смили над нас. 🙂 Слънцето реши да пробие иззад облаците и Перперикон вече беше пред нас. 🙂 И там доста неща са се променили. Хората са направили паркинг, има дори и тоалетни. И две-три сергийки са се появили, на които продават разни сувенирчета. Има дори и екскурзовод. И въобще изглежда доста по-добре, в сравнение с последния път, когато бяхме там. Вероника не се беше качвала на Перперикон и й беше интересно. Направи доста снимки. 🙂 Ще трябва да отделя време да ги разгледаме и да подберем някои от тях, за да ги качим в сайта. Разглеждахме около час и половина и към 14 часа тръгнахме към Хасково, за да обядваме. По пътя попаднахме на интересен природен обект наречен "Каменни гъби". Природата е странна сила и извайва какви ли не чудати форми. За съжаление беше затворено и не можахме да влезем и да ги разгледаме отблизо. Но пък направихме снимки. 🙂 Надявам се някой ден да успеем да ги видим и отблизо. Към три и половина вече бяхме в Хасково. След малко лутане Гого успя да намери място и да паркира колата. Установих, че центърът на града е една голяма синя зона. По подобие мисля на София. И се плаща – 50 ст./час. 🙂 С доста труд успяхме да намерим заведението "Пещерата", което един таксиметров шофьор ни препоръча. В него предлагаха асортимент от няколко национални кухни, което ни наведе на мисълтта, че храната може и да не е много добра. За наш късмет хората се представиха добре с пиците. 🙂 Единственият проблем беше, че на Гого пицата, която трябваше да бъде на пещ, всъщност я направиха на фурна. А цената беше по-висока. Помъчихме се да намерим някакво обяснение от сервитьорката, но не получихме такова. Както и да е, не позволихме това проблемче да ни развали хубавото настроение и се отправихме към Пловдив. Явно съм бил доста изморен, защото по пътя съм заспал в колата. 🙂 Някъде към 18:30 благополучно акостирахме пред блока. Беше един много хубав уикенд, за който трябва да благодарим на Гого и Миленка! 🙂

Днес съм на работа и с мускулна треска на краката. 🙂